Уважаеми дами и господа,

В рамките на проект „Политическа и правна подготовка за реформа на образователната система с цел насърчаване на равни възможности за всички деца в България”, изпълняван от ERRC с административната подкрепа на Български хелзинкски комитет и финансиран от Ромски образователен фонд – Будапеща, бяха проведени Граждански преговори за реформа и развитие на българското образование. След продължителни консултации с представители на основните политически сили, след установена невъзможност основните политически партии да излъчат свой легитимен представител, който да поеме ангажимент и да участва в Преговорите от името на политическата сила, организаторите бяха принудени да променят формата и да пристъпят към експертно обсъждане, изработване и консенсусно приемане на документ, съдържащ целта на реформата, нейните основни принципи и поредица от конкретни политики.
В приложения тук документ „Съгласие за реформа и развитие на българското образование“ след обсъждане на експертно ниво са отразени целта на реформата, нейните ръководни принципи и двадесет основни политики за реализирането й.
Призоваваме Ви да подкрепите инициативата официално от името на съответната институция или в качеството си на експерт и гражданин! Така дълго отлаганата и несъстояла се реформа на българското образование ще има легитимен субект в лицето на широк кръг ангажирани държавни институции, местна власт, политически субекти, академични структури, неправителствени организации, заинтересовани страни, отделни експерти и граждани.


СЪГЛАСИЕ ЗА РЕФОРМА И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Основната цел, около която се обединиха всички участници в Преговорите за реформа и развитие на българското образование, е цялостна и систематична реформа на образователната система с оглед постигане на задължително образование, което гарантира на всеки ученик:
- усвояването на база от знания и умения, които го правят конкурентен на пазара на труда;
- воденето на самостоятелен живот като пълноценен гражданин;
- развитие чрез учене през целия живот.

Основни принципи за реформа и развитие на българското образование
С оглед провеждане на комплексна и систематична реформа на образователната система, е необходимо да се формулират ясни общи принципи, на основата на които да се изработи и постигне политически и обществен консенсус за реформа и да се изработят конкретни политики за провеждане на реформени действия. Предложените тук основни принципи ще служат като базисни ориентири при предстоящите действия за реформа на образователната система.
1.Критерии за напредък: Изборът на определено решение, мярка или политика по който и да е аспект на образователната реформа да се предприема само ако въпросното решение, мярка или политика представлява крачка напред по посока осигуряване на равен достъп до качествено образование за всички деца в България.
2.Отношение между двете водещи ценности: Да се търси баланс между двете ценности – равенство на достъп до образование и качество на образованието, когато тези две ценности са в конфликт.
3.Обвързаност: Постигането на равен достъп до качествено образование на определен образователен етап зависи от осигуряването на равен достъп и качеството на образованието на предходния образователен етап.
4.Непрекъснат мониторинг: Изпълнението и прилагането на конкретни политики за образователна реформа се управлява, наблюдава и контролира въз основата на надеждни изследвания и данни, събрани посредством използването на измерими показатели и индикатори.
5.Интегрирано образование: Образователната система да осигурява равни условия за достъп до качествено образование в интегрирана училищна среда на деца и младежи, чийто майчин език е български, на такива, чийто майчин език не е български, както и на деца със специални образователни потребности.
6.Училището отговаря на потребностите на средата, в която функционира и разполага с механизми, осигуряващи неговата гъвкавост и адаптивност: Обвързаност с пазара на труда и предлагане на разнообразие от възможности младите хора да придобият такива компетентности, които ще им позволят да реализират личния си потенциал, да бъдат самостоятелни личности и активни граждани в мултиетническа, мултикултурна, постоянно променяща се, динамична, пълна с разнообразна информация, високо-технологична среда.
7.Задължителност: Всички деца и ученици под юрисдикцията на България имат право на безплатно задължително образование до завършване на 10-ти клас, което включва и предучилищно образование.
8.Компенсаторни мерки: Всички нормативни актове, предвиждащи специални мерки с цел изравняване на децата в неравностойно положение и ликвидиране на исторически установени форми на дискриминация в образователната система, трябва да са формулирани въз основа на критерии, които да са неутрални по отношение на етническа или религиозна принадлежност на обхванатите от мярката деца.
9.Местна специфика: Локалните десегрегационни политики в областта на образованието, както и политиките по интеграция чрез етническо смесване, да са съобразени с местните особености и специфики.
10.Задължения: Спазването правата на детето3 е задължение на държавата. Ако тези права се нарушават, държавата е длъжна да се намеси, дори когато нарушителите са родители или други лица в родствени отношения с детето.
11.Учене през целия живот: Съвременният свят поставя определени изисквания към качеството на образованието, които могат да бъдат постигнати само чрез създаване на институционални (нови форми на образование) и личностни (мотивация и умения за продължаващо образование) условия за учене през целия живот.

Конкретни политики за реформа и развитие на българското образование
1. Възраст за започване на задължително образование (училищно образование, включително подготвителните класове)
Задължителното образование включва училищното образование от първи клас, както и задължителната подготовка за училище. Възрастта за започване на задължително образование зависи от възможностите и потребностите на отделното дете или желанието на неговите родители, но не по-късно от 6 години. Това на свой ред предполага не просто децата да са готови за училище до тази възраст, но и училището да отговаря на потребностите на децата.

2. Продължителност на задължителното училищно образование
Училищното образование е задължително до завършване на 10 клас и първа степен на гимназиално образование, но не по-късно от навършване на 18 години.

3. Право на посещение на детски градини от всички деца
Всяко дете има право да посещава детска градина от 3 години. Това предполага адекватно развитие на мрежата от детски градини, така че да са достъпни за всички желаещи деца. При финансирането на детските градини се използват механизми, които определят социални категории и подоходни групи семейства с деца, които имат право на детска градина. Сред тях по обективни показатели се определят такива, които не плащат никакви такси, други, които плащат 25% от разходите, 50% от разходите, 75% от разходите или 100% от разходите за детска градина.
Изрично се забранява детските градини да се обособяват по начина на финансиране на институцията – т.е. да се обособят детски градини, които са изцяло безплатни за родителите или са в известна степен платени от родителите и такива, в които разходите изцяло се покриват от родителите.

4. Роля на държавата при осигуряването на задължително образование
Държавата създава условия за задължителното образование на всяко дете дори, ако това е в разрез с волята на неговите родителите/настойници. Местната власт създава условия всички деца да бъдат обхванати в образователната система в рамките на задължителното образование, като при неспазване на това задължение й се налагат съответни санкции.
Държавата осигурява балансиран пакет от стимули (социални облекчения, предоставяне на пакети от безплатни услуги, данъчни облекчения, стипендии за деца в неравностойно положение и др.) и строги санкции (спиране на социални плащания, глоби, наказателна отговорност, отнемане на родителски права) за родителите, както и за общините, които не осигуряват нужните условия учениците да завършат задължителното по закон образование.

5. Държавата създава условия за равен достъп до задължително образование за всички деца чрез:
Базисен пакет от услуги, който осигурява учебния процес за всички деца. Определени категории деца получават компенсаторен пакет от услуги, който отговаря на техните потребности.

6. Организация на училищната мрежа с оглед ефективно използване на наличните ресурси
Организация на училищната мрежа съгласно принципа: всеки клас да представлява пропорционално в умален вариант етническия състав на населението от съответната възраст в конкретното населено място.
Училища в мултиетнична градска или селска среда не могат да допускат сегрегирани форми на образование.
Училищата се акредитират периодично, като един от стандартите за акредитация е следният: адекватен на населеното място етнически баланс в училищата.
Създават се защитени училища, които отговарят на обективни критерии –например, транспортирането на ученика до училище отнема повече от 45 минути; отдалеченост и липса на инфраструктура между населеното място и средищното училище; др. Въвеждане на корекционен коефициент за издръжка на един ученик в защитените училища при условие, че местната власт вече е оптимизирала училищната си мрежа.

7. Академична подготовка на учители
Академичната подготовка на учителите в бакалавърска степен да бъде приведена в съответствие с Общите европейски принципи в областта на образованието и обучението, произтичащи от Лисабонската стратегия, между които: подготовка на учителя да помага на младите хора да придобият компетентностите, посочени в Европейската рамка за ключови умения, да допринасят за превръщането на младежите в самостоятелно обучаващи се през целия живот хора; да работят в мултикултурна и мултиетническа среда, в интегрирана класна стая; да прилагат нови методи за обучение, насочени индивидуално към учениците; да работят в тясно сътрудничество с колеги, родители и широката общественост. Подготовката на учителите включва също: умения за превенция на риска от отпадане на ученици от образователната система, както и умения за преподаване в ПИГ. Ако преподаваните в бакалавърските програми за образование на педагозите и учителите дисциплини не осигуряват такава подготовка, съответните специалности не получават акредитация от НАОА и нямат право да обучават и подготвят педагози и учители. От друга страна, критериите за акредитация да стимулират факултети и университети, които предлагат подобно обучение.
„Учител“ е специфична професионална квалификация, към която има обществени и държавни изисквания, и регулациите за придобиването на право за упражняване на тази професия не биха нарушили академичната автономия на висшите училища. За вече завършилите учители това се постига чрез системата за квалификация.

8. Равен достъп до квалифицирани учители
Държавата създава система, чрез която да стимулира справедливо разпределение на квалифицирани учители в училищната мрежа.

9. Контрол на входа на учителската професия
Създава се специализиран професионален независим орган с ранг на агенция, който издава сертификати за упражняване на учителска професия, периодично изготвя атестации на действащите учители и подновява техните документи за правоспособност, подготвя и провежда периодични оценки на учителския труд.

10. Квалификационна система за учители
Да се насърчава по-нататъшна децентрализация на системата за квалификация чрез въвеждане на гъвкав лицензионен подход, чрез който, на базата на ДОИ за квалификация на учители и на адаптирани изисквания за компетентности на осигуряващите обучение агенции, да се оторизират за предоставяне на обучение широк кръг от организации (включително НПО) с доказан ресурс в съответните тематични области. Този подход ще разшири кръга на квалификационните услуги, ще ги приближи до ползвателите и ще подобри избора на тематични области съобразно конкретните потребности и възможности на учителите. Наред с безплатните квалификационни курсове, осигуряващи определен минимум от знания и умения, да се насърчава самоподготовката и самостоятелното търсене на форми за повишаване на квалификацията от страна на учителите. Придобиването/непридобиването на нови компетентности чрез различните форми на квалификация се обвързват по адекватен начин със заплащането на учителите, както и с тяхното кариерно развитие.

11. Оценка труда на учителите
Оценката труда на учителите се осъществява по система от ясни и измерими критерии и показатели, обсъдени в консултативен порядък от заинтересованите страни. Оценката се извършва от директор, от Училищното настоятелство и от лицензирана външна независима институция, като резултатите от нея се отразяват на заплащането и кариерното развитие на учителя.

12. Въвеждане на диференцирано заплащане труда на учителите
За диференцираното, а не за базовото заплащане на учителите се взимат предвид ясно фиксирани и измерими показатели, най-голяма тежест сред които имат постиженията на учениците, измерени чрез независимо външно оценяване, проведено на входа и на изхода от съответния клас. Един от показателите за диференцираното заплащане труда на учителя е работата му в мултиетническа среда.

13. Социален работник в училище
Въвежда се длъжността „социален работник“ в училища, в които има доказана потребност от това – социално положение на децата, деца в рискови групи, брой интегрирани деца в градските училища, отдалеченост на училището от дома на детето и др.

14. Външно оценяване резултатите на учениците
Въвеждане на система за външно стандартизирано национално оценяване резултатите на учениците след завършване на всеки образователен етап, която има информативен характер и не формира резултатите на учениците. Данните от тези оценки служат за вземане на управленски решения – повишаване качеството на образованието и управление на училището, както и за подобряване ефективността на системата.

15. Информационна система
Създаване на интегрирана информационна система за събиране на данни по широк набор от индикатори, която позволява следене на актуалното състояние на образованието и взимане на адекватни управленски решения. Особено съществено е информационната система да събира надеждна информация за необхванатите от образователната система деца, подлежащи на задължително образование, както и за тези, които по различни причини отпадат от образователната система. Достъпът до данните от тази информационна система трябва е максимално широк и гарантиран за образователните власти на различни нива (национално, областно, общинско, училищно).

16. Учебни програми и съдържание
Учебното съдържание по общообразователните предмети е изчистено от излишната информация, постигнат е оптимален баланс между знания и умения в зоните на компетентност, поставен е акцент върху междупредметните връзки и са представени по адекватен начин културата, историята и традициите на различните малцинства.

17. Целодневни форми на образование в рамките на задължителното образование, финансирани от МОН
След формиране на нова концепция за ПИГ, съответстваща на потребностите на учениците, в училищата се създава възможност за откриване на ПИГ, които се финансират допълнително от държавата и образователно-възпитателния процес в тях се наблюдава от РИО.

18. Наваксващи програми
Училищата разработват училищни програми за работа с деца, застрашени от отпадане или деца в риск, както и програми за превенция на отпадането от образователната система.

19. Училища „Втори шанс“ – условие за завършване на задължителното образование от възрастни
Създаване и прилагане на програми „Втори шанс“, предоставящи възможност на всеки, независимо от неговата възраст, който по определени причини не е завършил задължителното образование, да го завърши. Програми за деца и младежи, които изобщо не са обхванати от системата на образованието.

20. Управление на училището
В органите на управление на училищата участват родители, представляващи пропорционално спецификите на обществената среда, в която функционира училището. Тe получават право на глас при съставяне плана за развитие на училището; при определяне бюджета на училището; при подбора, назначаването и оценката работата на учителите в училището; при избор, наказване и уволнение на директора на училището.

В изработването на документа „Съгласие за реформа и развитие на българското образование“ в качеството си на експерти участваха:
Лютви Местан, председател на Парламентарната комисия по образование и наука
Мирослав Попов, зам.-председател на НССЕДВ
Екатерина Виткова, зам.-министър на МОН
Йосиф Нунев, държавен експерт в МОН
Невена Илиева, държавен експерт в ДАЗД
Мая Чолакова, секретар на НССЕДВ
Росица Иванова, експерт в НССЕДВ
проф. Георги Димитров, СУ „Св. Климент Охридски“
доц. Адриана Дамянова, СУ „Св. Климент Охридски“
Калина Бозева, МИЧП
Красимир Кънев, БХК
Емил Коен, БХК
Светла Костадинова, ИПИ
Румян Русинов, РОФ
Тони Ташев, РОФ
Донка Панайотова, ръководител на десегрегационен проект във Видин
Димитрина Петрова
Светлана Тачева