До Министъра на образованието и науката на Република България
До Председателя на Държавната агенция за закрила на детето
До Началника на РИО – МОН, Габрово
До регионалните и националните медии
До българската общественост

Вече шеста година тече най-новата реформа в образованието, по която учат нашите деца. С всяка следваща учебна година недоволството на нас, родителите, нараства.
Претоварени, децата акумулират много агресия, изнервят се, а това съчетано с навлизането в пубертета е изключително взривоопасно. Учители и родители, всички изискваме от тях. Често задачите им са непосилни. Най-краткият изход е детето да се откаже, да изгуби вяра в себе си, да се депресира или да отключи агресивност.
Като родители не искаме да бъдем поставени пред избора дали да запазим психическото здраве на децата си, или да предпочетем те да вървят в крак с учебната програма. Двата процеса трябва да протичат заедно, при това да се запази психическото здраве на родителите и учителите.
Прекомерната натовареност в училище дава отражение и върху храненето на децата. Нарушава се динамичният им стереотип, което съчетано с тежките раници става причина за влошаване на физическото им здраве. От прекалената заетост в училище на децата не им остава време да се занимават със спорт, чиято полза за подрастващия организъм е безспорна. Освен това на децата не им остава време да се занимават и с други извънкласни форми по техен избор.
Липсва ясно изградена образователна перспектива, реформата тече „на парче”, пълно е с неясноти и неизвестни.
В новите учебници е заложена много информация за усвояване, а времето за упражнения и преговор е недостатъчно.
Всяко училище използва различни учебници, което създава неудобство за ученици, учители и родители.
Всяка нова учебна година стартира с едни и същи проблеми – закъснели и ненапечатани учебници, липса на учебни тетрадки и дневници.
Новите учебници са скъпи, тежки и некачествени.
Непрекъснато се сваля материал от по-горни класове.
Информацията и задачите в учебниците затрудняват нас, родителите. Поставени сме в положението да превеждаме написаното в учебника на разбираем за възрастта на детето език.
Изучават се много абстрактни неща, за които няма съответната материална база. Липсват макети, нагледни средства и софтуер за онагледяване, които да вървят в комплект с новите учебници.

Нашето искане е за среща-дискусия с Министъра на образованието и науката относно следните сериозни въпроси:

1. Олекотяване на учебната програма за сметка на повече часове за упражнения, както и по-сериозна практическа насоченост на учебното съдържание.
2. Обсъждането на учебниците да става по-рано.
3. В обсъждането на учебниците да участват и родители.
4. Учебниците да се пишат на достъпен за съответната възрастова група език. Структурирането на уроците да бъде пригледно и разбираемо.
5. Учебният материал да е адаптиран към интересите на съответната възраст.
6. Учебниците да се печатат на по-лека и по-евтина хартия.
7. Да се осъществяват междупредметни връзки.
8. Наименованието на учебните предмети да е нормално и разбираемо, да не се дублира и да не води до объркване.

Не е вярно, че децата са по-малко любознателни, незаинтересовани и не четат. Въпросът е в това как да запалим пламъчето у тях, да ги мотивираме и насърчим.
Децата трябва да чувстват увереност, че се справят с уроците сами, че се развиват, че са значими. Така ще си отгледаме и ще се радваме на едно чудесно младо поколение.
Помогнете ни да бъдем спокойни, че нещата ще се случат така.
Имаме нужда от вашата подкрепа.