До Президента на Република България
До Министър-председателя на МС
До Министъра на здравеопазването
До Минисктъра на правосъдието
До Председателя на Народното събрание
До Председателя на комисията по здравеопазването към НС
До Комисията по правни въпроси към НС
До Неправителствени организации


На вниманието на всички, които не са безразлични към проблемите на хилядите семейства и млади хора, засегнати от последствията на наркотиците.Вашата подкрепа е необходима за да се спре това хвърляне на прах в очите на народа, че престъпниците са в затвора .Истинските от макромащаб престъпници са на свобода, а в затворите са техните жертви-младите хора, излъгали се да попаднат в мрежите им от наркотици.
Господа управляващите и законодателите не забелязват или не искат да видят колко сериозен е проблема с лишените от свобода лица, извършили дребни криминални деяния под въздействието на наркотични и упойващи вещества.Отиват в затвора обикновени наркоманчета , 20-24 годишни,чийто родители са вече достатъчно бедни за да си позволят скъп адвокат и излизат оттам изпечени рецидивисти, озлобени, яростни и още по-дрогирани.Те претъпкват затворите /издръжката им идва изцяло от обикновения данъкоплатец/, а дилърите им и големите наркотрафиканти се разхождат на свобода и демонстрират недосегаемост и благополучие. Затворите в Република България са официална територия на наркодилърите и там клиентите и печалбите са им сигурни.След излизането от затвора, наркозависимите лица си остават нито превъзпитани, нито излекувани.Отново се връщат в порочния кръг: наркотици-кражби-затвор. В България те се третират като боклук и ненужни никому, за разлика от цивилизования свят, където обществото е загрижено за тези младежи и полага грижи за лекуването и възстановяването им. По този начин:
- първо, се намаляват криминалните деяния ,от които страдат както потърпевшите, така и семействата на наркозависимите, и
- второ, в обществото се връщат стотици млади хора, възстановени и градивни личности .
На скептично настроените ,че наркоманите сами избират този път , ще възразим! Първите стъпки в света на наркотиците младите хора правят в ранна тийнейджърска възраст 12-14 год., когато нито осмислят последствията , нито си дават сметка с какво се захващат. Много скоро стават зависими още преди пълнолетието си. Криминалните им деяния са елементарни, като например-откраднати 5 шоколада, една доза за собствена употреба, 2 торби с пирони, евтин GSM и т.н.За това лежат по няколко години.
В Република България са нарушени правата на лишените от свобода наркозависими лица и са подложени на дискриминация от обществото,т.к те не са третирани като болни , нуждаещи се от помощ лица, а като престъпници. В затворите са заедно с убийци, изнасилвачи и рецидивисти.
В Европейското законодателство-напр.Великобритания, Испания, Германия, Италия, Франция и др.е придвидено замяна на ефективните присъди на наркозависими лица със доказан Синдром на абстиненция от горепосочените вещества и въдворяването им в болнични заведения или в наркокомуни. Там отиват с постановление от съдията и са под строг контрол. Ако осъденият напусне комуната предварително, се връща веднага в затвора.Цитирам Испанското законодателство-Наказателнопроцесуален кодекс
ГЛАВА ΙΙ
За прилагане на мерките за сигурност

Раздел първи
По отношение на мерките за лишаване от свобода
102. 1. За освободените от наказателна отговорност съгласно точка 2 от член 20 се прилага в случай на необходимост мярката за интерниране в държавен или частен рехабилитационене дом, който да бъде упълномощен и акредитиран за това, както подобава, както и други мерки, предвидени в раздел 3 на член 96. Интернирането не може да продължава повече време от предвиденото за наказание лишаване от свобода според Кодекса, ако субектът е бил обявен за отговорен, и за тази цел съдията или съдът определя тази максимална граница в своята сентенция.
В член 20.2 от Наказателния кодекс под “освободен от отговорност” се разбира следното:

Лице с пълна зависимост от токсични вещества, като алкохол, токсични вещества-наркотици, упойващи, психософични и психотропни вещества и др. подобни.

За доказване на това, кое лице е със пълна зависимост, е необходимо да се докаже, че е със Синдром на абстиненция поради зависимостта от такива вещества.

Член 21.2 постановява смекчаващи обстоятелства на тежкото пристрастяване към споменатите вещества в член 20.


В мониторинговия доклад на Европейския съвет по наркотични вещества още през 2005 година е препоръчано на всички страни от ЕС ,там където няма , да се въведат алтернативни варианти за присъдите на наркозависими лица и да бъдат насочвани за лечение.
Разговаряли сме с много съдии и прокурори в различни съдилища по повод предстоящи присъди на наши момчета, възстановяващи се при нас в наркокомуните към„Бетел”. Всички до един ни подкрепят и са съгласни с факта ,че тези хора трябва да се лекуват, а не да влизат в затвора, но Законът им връзва ръцете и трябва да се постанови лишаване от свобода и излежаване в затвор.
Ето защо ние апелираме за промяна в законодателството на Република България.
Настояваме за следното:
1.Министерството на народното здраве да признае тези лица за болни и нуждаещи се от продължително лечение, а не само в периода на физическа абстиненция./10-15 дни/. Психическата абстиненция продължава няколко години.
2.Промяна в НПК за алтернатива на постановена ефективна присъда на лица , употребяващи наркотични и упойващи вещества и извършили вследствие на това леко криминално деяние, когато постановената присъда е с период до три години .Да им бъде предоставена алтернатива да изберат дали да се лекуват, като периода на осъждане да бъде приспаднат от времето на пребиваване в болнично заведение или наркокомуна ,или да излежат присъдата си в загвора.