През последните дни в публичното пространство бушуват реакции по повод проекта на колеги от Свободния университет в Берлин за изложба и еднодневна конференция, посветени на ролята на ключови текстове и визуални образи в паметта за трагичните събития в Батак през 1876 г. Изложбата е под наслов «Батак като място на паметта», а темата на конференцията е «От регионално историческо събитие към национално паметно място: Батак и исторически конструкции в България». Учените са доволни, когато обществеността не е безразлична към техните търсения – това е доказателство за актуалността на тези търсения. Но в днешните реакции има две обстоятелства, които будят недоумение.
Първото е упоритият отказ на повечето медии да вникнат в смисъла на проекта и да го представят коректно. Изложбата и конференцията, както и проучванията на колегите от България и Германия, водещи към тях, нямат за своя цел «пренаписването на историята» най-малкото поради това, че не се занимават с историята на Батак, а с начина, по който се създава символа “Батак” и с музейната експозиция в самия град. Те не се интересуват от самите събития от 1876 г., а от тяхното представяне в образи и текстове. Въпросът, който те поставят, е: как от близо сто селища с подобна трагична съдба именно Батак се превръща в знаково място на памет. Ние пък си задаваме въпроса дали повечето български медии някога ще могат да устоят на изкушението на сензацията и да ни поднасят коректна и аналитична информация.
Второто обезпокояващо обстоятелство е внезапното раздуване на значението на един научен проект с ограничени задачи (започнал в началото на 2006 г. и известен на редица наши институции от месеци насам) и политизирането на говоренето за него в навечерието на предстоящите избори. Това е наистина тревожно. Не защото някой може лесно да яхне възмущението от изопачено представения проект, за да трупа бързи политически дивиденти – което всъщност се случи. Поне не само заради това. По-важно и тревожно е посегателството срещу свободата на научните изследвания, на което не можем да останем пасивни свидетели. Не може да се оспорва правото на един или друг изследовател да се занимава с определена тема (в случая става дума за историк, работил над 10 години по българска проблематика, автор на 4 книги и над 25 статии в тази област). В научните дебати не могат да бъдат аргументи изявленията на политици, директори или популяризатори на историята в медиите. Стойността на резултатите от едно изследователско начинание не може да се определя с политически декларации и административни разпоредби.
Конференцията за Батак трябва да се проведе, за да можем да изслушаме аргументите на колегите и да представим нашите възражения и съгласия по приетия в науката начин.
Ако подкрепяте свободата на научните изследвания, ако сте против политическата цензура в науката, присъединете се към нас!