Уважаеми дами и господа депутати, представляващи страните членки на Обединена Европа в настоящото заседание на ЕП,

Обръщаме се към вас, с желанието да направим явно наличието на гражданско общество в България, което не е съгласно с позицията на българските депутати, противопоставящи се на излъчването нa филма „Изоставените деца на България” на 4 март пред вас, представителитена демократичните общества в Обединена Европа.
Категорично смятаме, че филмът трябва да бъде показан, че той достоверно отразява положението на дома в Могилино в периода, в който е заснет, както и реалността на още няколко десетки домове в България към днешна дата. Показва трагедията, болката и безнадеждността на български деца, деца с увреждания слаби, безпомощни и изоставени, напълно зависими от обществото и държавата си.
Апелираме филмът да бъде излъчен заради всичките 8600 деца в институции в България, които според последните прогнози до края на годината ще са 10 000. Единственият достоен начин да се защити честта и името на България е като се предприемат спешни държавни мерки за децата в институции, да се гарантира бъдещет им със законодателни промени и цялостно финансово подсигуряване на набелязаните цели. Надяваме се, че излъчването му ще инициира широка дискусия в Парламента на Европа, която от своя страна би довела до бързи и ефективни действия от страна на българското правителство по отношение на децата, настанени в институции.
Искаме да заявим несъгласието си с твърдението, че правдивото отразяване на проблемите на институционализираните наши деца уронва престижа на България. Не намираме, че той е атака срещу културата, изкуството и манталитета на една мирна, трудолюбива и цивилизована нация, която се превърна в пример за етническа толерантност на Балканите в размирните и тежки за цяла Европа години след рухването на комунистическият режим и диктатура. Лошото управление в социалната сфера, корупционните практики в политическия живот, непрозрачността в политиката и нечувствителността към реакциите на гражданското общество в България, обаче, са налице и ние се присъединяваме към възмущението, с което европейската общественост посреща резултата
- трагичната съдба на децата от дом Могилино, заснети от Кейт Бюлет.
След излъчването на филма по BBC част от българските евродепутати и правителството в лицето на социалния министър, неговите заместници, министъра по европейските въпроси, председателя на Агенцията за закрила на детето и техните подчинени предприеха спешни мерки и изразходваха държавни ресурси, за да ограничат реакцията в българското европейското общество. Реакция, която би довела до разкриване на много злоупотреби и управленска некомпетентност. Социалният ни министър публично убеждаваше обществеността,че: "крайно време е да се разбере, че когато едни хора, било то възрастни, деца - са с тежки умствени увреждания, те не могат да проговорят, нито да започнат да четат. Те просто нямат никаква възможност, ние там имаме и психолог, разбира се, че нямаме суперусловията, но това са деца, които това могат, толкова." ( Info Radio,19.09.2007, 08:15). Или друго изказване на министър Масларова: "Аз съм убедена, че където и да отидете, тъй като добре съм запозната с аналогични случаи поне в европейските страни, ситуацията е почти същата.” Това са потресаващи думи, които ни стряскат със своята циничност.
Искаме, когато едно осемгодишно дете в България пише на своето правителство, че се тревожи за изоставените деца, че не иска нито едно дете да расте без ласка и грижа, нашият министър-председател да действа така адекватно, както европейските политици които посетиха децата в Могилино. Истината е, че нито нашият министър-председател, нито нашият президент досега са посетили дома.
През последните години българските власти бяха многократно алармирани от различни международни и регионални организации, чуждестранни правителства и редица неправителствени организации. Резултат нямаше и продължи да се бави деинституционализирането на децата с цел запазване на работните места, които домовете осигуряват. Само за осем месеца миналата година в дом са настанени 1928, а са изведени 1533.
Ние нямаме желание да съдим родината си, нито искаме политическо убежище в други европейски държави. Искаме само българското правителство да изпълнява ангажиментите, което е поело към нас, гражданите на България и към вас гражданите на обединена Европа.
Затова апелираме „За” и очакваме всяка помощ, която би ускорила развитието на едно пълноценно, информирано, компетентно и еманципирано гражданско общество в България. Общество, основано на хуманизма и демокрацията. Общество, което изявява нагласите и възможностите на българските граждани да твори Добро, познаващо и умело използващо своите правови инструменти за въздействие, способно да изисква ефективен диалог с властта, способно да носи отговорност, която да направи невъзможно наличието на домове, като този в Могилино.

Организации и граждани,подкрепящи писмото:
1. Асоциация „Семейство за всяко дете”
2. Фондация „Помощ за благотворителността в България”
3. Сдружение „Общество за всички”
4. Фондация „Движение на Българските майки”
5. Фомдация „Благодеятел”
6. Сдружение на българските писатели
7. Родители на деца с увреждания от форумите на сайта www.bg-mamma.com
8. Граждаска инициатива на осиновени и осиновители
9. Електронно списание „Литернет” www.liternet.bg